Яница Радева

проза

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

Малка абсурдна история

 

Яница Радева

 

         Неизвестната жена, която случая избра за героиня на започващата история, затвори вратата и се озова пред сивите павета на Неназования град. Тя имаше бадемови очи, които не отразяваха светлината, защото макар и зрящи имаха особената слепота да не забелязват някои подробности. Поради тази причина те рядко изразяваха почуда или тъга, каквито между впрочем бяха очите и на останалите граждани на Неназования град. Тя беше жена с минало, както обичаше да казва понякога, преживяла една война (разбира се задочно, чрез съобщенията във вестниците, защото Неизвестния град никога с никого не беше воювал) и един съпруг, който се бе удавил по време на риболовния сезон.
         Сега, встъпвайки в нашия сюжет, Неизвестната жена е четиридесет годишна дама, която през свободното си време, а уверявам ви то е много, плете калъфки за мобилни телефони и ги продава до метростанцията, за да осигури плавно стапяне на месечния си бюджет. Тя често си спомня, защото живее пълноценно единствено в спомените - разбира се, без да предполага това - как праволинейно и правилно е преминал живота й. Тя обича да казва: "Омъжих се на двадесет, точно след девет месеца родих." Живееха в малък апартамент, тип мида, както всички; през август всяка година (без изключение) ползваха отпуск и варяха конфитюр от къпини. Всяко лято. Тя не може да не си спомни тези епизоди от своя живот без сълзи на щастие и гордост за пълноценно изживяно време. Най-много я радва, разбира се, бъдещето: ще ожени сина си, ще се пенсионира точно след петнадесет години и два месеца, ще вари конфитюр от къпини и един ден, когато умре ще да я погребат при мъжа й. Сигурно ще бъде през септември - винаги е обичала този месец.
         Но, излизайки от своя дом, Неизвестната жена не знаеше, че в живота й щеше да се случи едно малко проишествие, което не е предвидила...

 

         Колко станаха... вече петнадесет години Незабележимият мъж живееше в Неназования град. Дойде за малко, да оправи документите във връзка с един наследствен имот, но процедурата по прехвърлянето на собствеността се проточи и той тук и си остана. И как нямаше да остане когато този град предлагаше такива условия за живот! Първо, климатът - всеки следобед валеше - като по разсписание, чадърите не оставаха неизползвани нито ден, а това те избавя от досадата да бъдеш изненадан от някоя внезапна лятна буря, например, или от неприятното чувство да се разхождаш с непотребен чадър. Второ, всяка вечер спираха тока в 20:00h за един час и бяха толкова стриктни, че Незабележимият мъж си сверяваше часовника по режима на електроенергията. И беше сигурен, че в целия свят няма друг човек, който така точно до върви в крак с времето. Трето, модата в града не се променяше и той можеше да носи с удоволствие своя костюм, който от година на година все повече му отиваше, понеже забелязваше стремежът на косата му да доближи окраска си до сивото на плата. И, четвърто, тук никой не го познаваше, не му досаждаше и не можеше да се случи нещо, различно от прогнозите, които си правеше в началото на всеки месец.
         Но излизайки от своя дом, Незабележимия мъж не знаеше , че в живота му щеше да се случи едно малко произшествие, което не е предполагал...

 

         Точно Неизвестната жена беше подредила своите калъфки за телефони, когато, както всеки ден оттам мина Незабележимият мъж. Сигурно щеше да отмине и сигурно Неизвестната жена нямаше да разбере за съществуването му, ако случайността и авторовият замисъл не го накараха да се спре, за да извади от обувката си малко ръбесто камъче. Той се спря, изтърси обувката си и видя жената, която го гледаше безразлично.
         Когато няколко секунди по-късно той се качи в метрото, още си спомняше свитата в строг кок бадемово-кафява коса, сивата, изгладена без гънки рокля.
         Няколко секунди по-късно тя все още си спомняше голямата черна папионка, разцъфнала на сивата риза. И понеже жените са по-наблюдателни от мъжете, тя бе успяла да забележи гладко избръснатото му лице, от което заключи, че се занимава с някаква обществена дейност.
         Неизвестната жена не беше сгрешила в своите разсъждения, Незабележимият мъж беше учител, но не просто учител, а ревностен пазител на стриктността и дисциплината. Този ден обаче Незабележимият мъж пропусна да отбележи липсата на две зепетаи и една въпросителна в контролните работи на своите възпитаници, които забелязаха, че Школото, както го наричаха на училищен диалект, беше неестествено разсеян.
         Неизвестната жена, която, когато не продаваше калъфки, работеше в една от лабораториите за получаване на бои, през целия ден беше някак развълнувана. Очите й бяха почти като на виждащ човек, а мислите й нито за миг не бяха, както обикновено. Тя дотолкова се беше замечтала, че сложи три капки повече от червената съставка в сместта за боята, която получаваше. В резултат, на което се получи сиво с лилав оттенък, а с този цвят работниците от текстилната фабрика боядисаха дрехите за идния сезон. Тази неочаквана модна тенденция озадачи купувачите, а в пресата се появиха дълги коментари от двадесет и четири реда, написани лично от дежурния редактор, за което последният се беше употребил два астрономически часа.

 

         В деня, определен за развръзка на нашия разказ, Неизвестната жена след няколко минутно колебание си сложи малка брошка-листо, която носеше само на рождения си ден. Извънредно развълнувана от това твърде неочаквано решение тя не забеляза автомобила, който всеки ден по това време минаваше по улицата. Непредвидилият подобно премеждие шофьор щеше да прелети през нея без да успее да спре, ако една ръка не се беше намесила в подходящия момент и не я беше издърпала обратно на тротоара.
         Неочаквано уплашената жена се беше озовала в прегръдките на Незабележимия мъж, който беше се застоял по-дълго от обикновено само и само да види дали Неизвестната жена ще дойде днес. Той беше решил да си купи калъфка, въпреки, че нямаше телефон, а също и да я заговори, стъпка извънредно смела за неговия характер.
         Неочаквано срещнали се те си размениха благодарности и комплименти, а след това и приетите в обществото реплики за времето и бяха много доволни.
         Най-неочаквано на финала на нашия разказ се появи кметът на Неназования град, който тържествено обяви Незабележимия мъж за герой и каза:
         - Граждани, запомнете това име защото няма да го чуете вече! - последваха бурни аплодисменти, които вдъхновиха мъдрия мъж за забележителна предизборна реч, продължила три часа и тридесет и пет минути.
         Кметът на Неназования град обаче се оказа не само добър оратор, но и добър пророк. Защото никой не чу нищо повече за Незабележимия мъж, нито за Неизвестната жена. Те напуснаха рамката на нашия разказ и се изгубиха в живота.

 

 

 

Електронна публикация на 16. юли 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]