Яница Радева

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Стратегии за четене на „Стратегии за дълбоко дишане“

 

Яница Радева

 

 

         Стратегията за четене е като влизане в стая или къща с много стъпала, по-точно 49, колкото са стихотворенията в дебютната книга на Марица Колчева. Дълбокото дишане, което е препоръчително след всяко стъпало, е нужно не поради някакъв вид умора, а за да се опита, вкуси по-добре обстановката, която калейдоскопично се мени от кутия с игли до все по-разширяващото се пространство, включващо и Истанбул и Лисабон. Но то, въпреки градските си назования и измерения („разчленявам града /на опасни квадрати” в „Патафил и филопат”, Женския пазар в „Sofia by nicht”, „светлината покрива града /като златна глазура” в „Ден първи”) не е типично градско. Неговата стратегия за разбиране са приказката, мита, светът, изграден от особеното преплитане на християнски елементи и съвременни реалии. Книгата започва със съботата, почивният ден от Старозаветието, и завършва с неделята и градината на разпятието. Така, времето, което стихосбирката загражда е не време, оградено от ежедневното, а време, в което делникът бива напуснат, за да бъде отключено пространството, в което „господ е наемен убиец” и винаги има причина да бъдеш виновен, да бъдеш с китки, в чийто център „отбелязано е с кръстче мястото / където ще се забият / пироните”. Така, както Господ се оказва тотално разомагьосан, така и приказката се случва като нещо естествено, дори нормално. Приказните спящи красавици, Аладин и Пепеляшка присъстват заедно с „нощни пазачи / камуфлажно усмихнати.”
         Стихотворения от тази книга влизат в диалог и с Фройд и неговата теория, но не за да поставят въпроси за измеренията и същността на Едиповия комплекс, а директно да кажат:

 

    време е
    да убия татко
    да се оженя за мама
    обичаш ли ме,

     

    мамо
    („Разстоянията от майка ми до баща ми”)

 

         Пространствата на митологичния град от „Стратегии за дълбоко дишане” са гъсто населени с хора, чиито отличителни белези напомнят митични полудървета-полухора от вълшебните приказки или архетипни конструкции от времето отпреди или малко след Сътворението:

 

    ... сънувам
    непознати мъже
    с огромни силни ръце
    ....
    пръстите им са дълги като корени
    жените им широколистни

     

    и с тях прикриват
    слабините си
    („Краят на играта”)

 

         Както се оказва, растението е важен елемент от структурата на тази книга, не само защото без него от биологична гледна точка кислородът и дишането са невъзможни, а защото растението се преоткрива във вещите и човека. Още първото стихотворение ни среща с вятъра, който „безмълвно размърдва/ клавишите на пианото”. Размърдването напомня за пръсти по клавишите, но и за клони докосвани от вятър. Пианото като присъщо на антропологичния свят и вятърът като естествен в антропоморфния задават сложния образ на едновременно пребиване и пулсиране на много елементи в единно цяло. По-нататък свързаността или особената при-вързаност на човека към (с) растението ще бъде открито в стихове като „деца /обесени на водораслите” или „по зъбите й има прашец от тичинки”, или „целият двор /е пълен с изпочупени части /от тялото /дънерът отсечен.” Степента на устойчивост на тялото е правопропорционална на устойчивостта на дървото. Наличността на детето е знак за живеенето на дървото. Освен растителното дърво, в стиховете на Марица Колчева се появява два пъти и родословното дърво. Единият път, то трябва да назове липсата на тялото, от което е останала само ръката, под чиито нокти се е притаило в очакване на своето разцъфтяване родословното дърво. Вторият път, липсата на родословие бива заместена от телесното присъствие на детето, което е ашладисано към старото родословно дърво, за да му даде живот чрез своето живеене:

 

    някои клони липсват но тя
    се задържа умело
    стига до върха и вика оттам
    мамо мамо
    виж ме
    („Еми, 5 г., осиновена”)

 

         И, накрая, не трябва да се подминават пътуването, напускането на пространството, най-често стаята или дома. Стратегията на излизането е следване на целта – сдобиване с „ключ за навън”, чрез който става възможно получаването на правото да се разчлени града, взирането в множеството му възможности и най-вече да се каже: „обичам тази свобода на/ градовете / отскубнала се внезапно / смачкала / всички хора по пътя си”.

 

 

 

 

 

---

 

   Марица Колчева. Стратегии за дълбоко дишане. „Жанет-45“, Пловдив, 2007

 

 

 

Електронна публикация на 14. октомври 2009 г.
Публикация във в. "Политика", 2008 г., вариант.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]