Ясен Василев

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

Амнезия по време на медитация

 

Ясен Василев

 

 

КРАЙ      .
                                                       точката се взривява
и разпръсква
вселената

 

змиите затварят кръга
лентата на мьобиус се завърта

 

 

 

този текст няма заглавие
заглавието е в средата
но този текст няма среда
този текст е свободен
вън от кръга

 

спуснете се през озоновата дупка на заека

 

надолу
                              надолу
                                                            надолу

 

там където животът е
там където смъртта е не
там където всичко е сюр и суб
там където там      к  о  г  а  т  о
ч  а  с  о  в  н  и  ц  и  т  е    с  е    т  о  п  я  т

 

надолу
                              надолу
                                                            надолу

 

със скоростта на светлината
космическо
свободно падане
пропадане
през думите и словото
без главните букви
без препинателните знаци
през праха на звездите
през тъмната материя
през черните дупки
през мрака на нищото
през
молекули
атоми
йони
протони
неутрони
електрони
и
ядра

 

н

а

д

о

л

у

 

долу
книгите не са затворени между корици
долу
портретите не са приклещени в рамки
долу
за пиесите няма сцени
(там където животът е сцена там когато ние сме актьори)

 

разпръскваш се на хиляди малки молекули вода
завърташ се върху спиралата
на дезоксирибонуклеиновата киселина
която пази паметта

 

memento
и се изгубваш в невидимите кръгли ъгли
на освободените под и надсъзнание

 

колективно

 

погледни света през дупките на сиренето
аномалии в магнитното поле
предметите са без сенки
аз газя в облаци под дъжд от въпросителни
коридорите висят във въздуха без сгради
капят восъчните лица на халюциногенните хора
нирванно отвлечени от опиум и абсент
пясъкът изтича temporis causa
лотусът разцъфва - цветята имат очи
стигми прорязват праматерията
схизми разполовяват вселената
първоархитектът е самозазидан в кървящо лабиринтно здание
в транс в екстаз шаманите бият барабаните тъпаните и тарамбуките
с жезлите удрят жлезите на гнозиса
и хипнотично отеква ехото от пулса на вселената

 

тези отворени заключени врати
лодкарят и безименните сенки
мойрите без очи
съзнанието спи
слънцето угасва
минотавърът бди
нощта е без изходи
сфинксът няма отговори

 

~ дали ~

 

медът е по-сладък от кръвта
лебедите се оглеждат в слонове
статуите са взривени раздробени
жирафите горят
омарът звъни
вдигни

 

кой е
            аз мисля
                              кой търсите
                                                       себе си
                                                                      tu fui ego eris

 

сърцето ти е зло
сервирайте ми яйца на очи или очи на яйца
в чиния без чинията
всичко е едно

 

о каква ужасна и прекрасна есен

 

йон - ной
сторъките пишат автоматично
титаните рушат значения догми и табута
аквариумът прелива
потопът отмива буквите от езическите апокрифи
утопия потъва при атлантида
авалон се изгубва в мъгла

 

стая 101 те прибира в себе си
на тринайстия етаж лудостта е за всички
ядрата вибрират преди взрива
боб таро кристали куршуми и свещи
планетите са в конюнкция
квантовите оракули провиждат
котката в кутията не е нито жива нито мъртва
във въздуха висят усмивки
пясъкът изтича temporis causa
утробата е празна
психоза паника
пан психея
memento
ДНК
25-ти кадър
някой е разрязан от прозореца
пак ще се съедини
к  о  г  а  т  о    ч  а  с  о  в  н  и  ц  и  т  е    с  е    т  о  п  я  т

 

амнезия по време на медитация

 

(това е заглавието)

 

екзод
от въпросите без отговор

 

всички пътища водят в устата на истината
върнете се назад
край и отначало
върху шахматната дъска
фениксът изгаря и се ражда
temporis causa
ерос е любов танатос памет
memento
самсара и кръгът отново се завърта
във вечно сътворение
бог
               е
                                            смърт
                                        дяволът
               е
време
поетът е поезия
човекът е вода
безсмъртно
творчество
свобода
да измислите
да напишете
да изиграете
да композирате
               живота
                                             музиката
                                                                                  ще ви води

               създайте
                                ваша
                                          вселена

 

тогава пясъкът ще изтече

 

тогава материята ще се влее в матрицата

 

тогава всичко пак ще е едно

 

тогава

 

тогава   к  о  г  а  т  о    ч  а  с  о  в  н  и  ц  и  т  е    с  е    т  о  п  я  т

 

8  8  8

 

memento

 

брахман брахман брахман

 

този текст е без край безкрай      

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. юни 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]