Ясен Василев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | страницата на книгата

 

СТРАШНИЯТ СЪД

 

Ясен Василев

 

 

 

който има ухо нека слуша

 

наближаваме края на света: имам предвид пространството
където земята е отсечена времето не мърда и отдолу бездната повръща мрак
в тази къща на ръба на света свят ни се вие веят ветрове и сънищата ни пустеят пуловерите ни настръхват и главите като стомни се пълнят с чужда памет
стопаните отдавна са почва зидарите – пепел
а които тука живеят се движат в стените
през прозорци излитат и се хранят единствено с поглед:
от кашкавал отрязана пита – луната в небето – сребърно блюдо
и едно трето зорко око бавно повдига клепач отваря се
неутолимо
неумолимо
и вечно

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. ноември 2011 г.
Публикация в кн. „Андрогин“, Ясен Василев, ред. Илко Димитров, Изд. „Пергамент“, С., 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]