Ясен Василев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | страницата на книгата

 

ЯRСЕН

 

Ясен Василев

 

 

 

И аз разкъсах пръстена
     - о знам!
и мога вече цял да се разкажа.
Аз изнамерих себе си най-сетне!

Гео Милев

 

 

вълните са понесли
                              времето
                                        и го разбиват
                                                  в очите без клепачи
                                                            накацали по клоните

слепите очи които растат по Дървото
очите от които змиите утоляват греха
в безкрайна
де - еволюция
де - генерация

 

д
е
|
л
ю
з
и
я
тялото ми е Дървото
обрасло с гнили
очни ябълки
и змиите пият очите
прогнили проядени от червеи
които дълбаят към отвъд
но засядат в междусвят
където всичко не съществува
и нищото е

 

молитва или медитация
нищожество съм или съм бог
паметта е нацапана
накъсана и разхвърляна
целта е забравена

 

homo sapiens   т  р  я  б  в  а   да умре

 

огледало в пещерата е разтрошено на парчета
сенките са разкривени силуети на несъществуващи
предмети
разполовени в две природи
светове в светове са пръснати по земята
като дървена матрьошка е
Вселената
като яйце от което се излюпва знанието
като чаша която прелива от живот
като текст без край
като всевиждащо око - стъклено око на поет
което гледа в черно-бяло и провижда вчера утре и днес

 

но по-добре се вижда без очи

 

homo sapiens!
приклещен в зодиака
кукли на конци или богове
поети или философи
музи или музика
кълбета прах или капчици вода
молекули или атоми
протони или електрони
думи и делюзии!

 

21 грама чиста енергия

 

разшиват се зашитите уста на истината : хиляди
пеперуди размахват крила
homo sapiens умира - крещят
крещят
в пещерата

 

в театъра
и на площада
устите преяли с думи
и си бъркат прилично в гърлата
бълват повръщат
обезобразени безобразни
слова
- в кръгообрата на истината и лъжата -
- кръг и в него кръг си ти -
- и кръгът е в кръг затворен -
в кръговрати без врати
времевъртят се
думите
обсебват
обесват
болните депресирани съзнания
убиват материята
рушат плътта на греха
змията в мен ме тласка към плода

 

бог се оглежда в смъртта
и докато някой пише през ръката ми
навън се трупат светове - бели и чисти
валят вселени
и се разтапят във вода
кога ще свърши тази зима?
(аз нося в себе си една ужасна и прекрасна есен)

 

няма грях
религията е дрога
започва нова епоха
пост-христос

 

homo sapiens умира
ре - волюция
ре - генерация
RE : naissance :
ражда се
homo noeticus:

първият пул на доминото -

                                          - последното парче на пъзела
поема и поет
и поезия
шанти шанти шанти

 

 

слънцето погледна слънчогледите

 

тялото ми е световното Дърво -

разцъфнал ЯRСЕН -
Дай ми тленното безсмъртие на мига!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация в кн. „Сляп виси безкрая“, Ясен Василев, Изд. „Хермес“, С., 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]