Ясен Василев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | страницата на книгата

 

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

 

Ясен Василев

 

 

 

Мисля за теб непрестанно, обикалям празните улици на полуразрушения град, надявайки се да те срещна, да видя силуета ти да се очертава на фона на купчините боклук и срутените сгради, да изскочиш иззад ъгъла, да видя очите ти като две игли, които ме зашиват към ръба, тялото ти да излезе мокро и женствено от дима на запалената й цигара, очите ти са ослепителните фарове, включени на дълги, докато колите те подминават в дъждовната нощ и закъснелите светлини на непрестанно променящия се град се отразяват в локвите по асфалта, а тялото ти е мокро и женствено, кръстът ти – кормило, обръснатата глава – огледало за обратно виждане, гръбнакът – стълб със знак внимание, при такава предстояща катастрофа, наистина, не трябва да употребявам алкохол, когато карам, когато очите ти са две улични лампи, неспособни да надвият нито мъглата, нито самотата, когато зад голите прозорци любовниците се събличат и тялото ти има формата на моята сянка, започва там, където моето тяло свършва или аз не успявам, и окото ти – въртяща се врата, през която не мога да мина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 12. юни 2015 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]