Ясен Василев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | страницата на книгата

 

ИСМАИЛ

 

Ясен Василев

 

 

 

И докато хора, дървета, животни, ангели, демони
говореха за Исмаил,
той дума не обелваше
и печатът на мълчанието беше слепил устните му
и никой никога не чу гласа му.
Говореха, че няма да може нито да работи,
нито жена да си намери,
и потомство да му се роди,
че е прокълнат, наказание, изпратено от Бог,
а не отговор на молитва,
защото кой Бог ще ти изпрати такъв син,
чието име означава Бог чу,
а той така мълчи и не проговаря,
и непрестанно пие вода,
с един ужасен лочещ звук,
сякаш е растение, изтръгнато от пръстта
и лицето му наистина напомня корен,
обича и милва животните,
плува чисто гол в реките,
смее се с пясъчните бури,
и от нищо не се страхува,
освен от любовта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 12. юни 2015 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]