Ясен Василев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | страницата на книгата

 

ПУСТИНЯ

 

Ясен Василев

 

 

 

Няма следа от падането. Пустините и водите не могат да помнят.
Нека започнем с детето, покрито с бомби, експлозиви и куршуми от главата до петите.
С майката, която беше бездетна. С жената, която беше използвана като съд.
С мъжа, който говори със жаждата си. Със сянката, която отчаяно си търси тяло.
Със страха, който имаше архитектура. С катедралата, на която не беше писано да остане.

 

Сега спри, пази тишина, ела и виж,
детето, което имаше две майки,
желанието е единствената истина в мен
ние притежаваме децата си, нали?

 

Този нечовешки момент, когато съзнанието се създава,
когато някой, който никога преди не е съществуал,
започва да съществува.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 12. юни 2015 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]