Ясен Василев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

МЕХАНИЧНАТА ГЛАВА

 

Ясен Василев

 

 

 

      Ню Йорк е градът на шахматната свобода,
      доброто и злото са ясно разграфени,
      небето е плоча и господ е диджей.
      Кой ни мести и къде ще ни постави?

       

      Механичната глава надава вой.
      Това е духът на нашето време.
      Nevermore. Nevermore. Nevermore.
      Навитата пружинка на гарвана.

       

      Децата на града драскат бетонните стени
      с графити и превръщат улиците в музеи,
      кралят бил мъртъв педофил, кралицата на CD,
      в студио 54 умирали и на 27, и на 33,
      черният принц шмърка бяло, маха си главата,
      coca cola добре чистела кръв, има и църкви,
      превърнати в пицарии, а духът на един младенец
      с име на река и феникс все още бди и броди, бди и броди.

       

      Механичната глава надава вой.
      Това е духът на нашето време.
      Болни цветя. Кораб с махмурлук.
      Градът на земните удоволствия.

       

      Безименните пешки: бели и черни, стрейт и гей,
      уличници и мадони, безсмъртни и обезглавени,
      кой ги мести и къде ще ги постави?

       

      Механичната глава надава вой.
      Това е духът на нашето време.
      Разглобената Луна. Осмият ден на сътворението.
      Вертикалното предчувствие, че последният етаж ще бъде първи.

       

      По улиците съвсем неусетно, без никой да я види,
      някаква огромна твар отваря 666 очи
      в града, който никога не спи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. май 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]