Ясен Василев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

ИМЕТО НА ЗРЯЩИЯ

 

Ясен Василев

 

 

      Двуликия, когото слуша Бог в кладенеца на Живия,
      който ме вижда след ритуала на обрязването
      ще се роди повторно...

       

       

      Двуликия

       

      от устата ти никога лъжи да не излизат
      защото грехът лежи пред вратата и чака
      а ти си този който трябва да разделя и владее
      езикът му разцепен раздвоен и разделен на две
      а близнаците да гледаш разполовени разсечени
      и пак слепени два чифта очи да имаш и пак нищо
      и пак нищо да не виждаш а двуликия брат да гази
      пустотата на материята в парчетата от тялото на
      пръснатия бог поетът ходи

       

       

      когото слуша Бог

       

      звук без звук е първичният звук от една ръка
      в друга тишината проговаря песента на второто небе
      отключва отдавна забравени и забранени процепи пролуки
      и врати и твърде тясно се оказва за да минеш цял затова
      се откажи и отърси от пустотата на материята сваляй
      от гърба и ризата и кожата и влизай и знай че тишината
      бързо отшумява а който се върне мълчи мълчи и не проговаря

       

       

      в кладенеца на Живия, който ме вижда

       

      аз видях тука онзи който ме вижда
      но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош
      е обречен пъзелът защото няма нареждане а сега
      загубен в зеницата сърцето и перото му пулсират в
      слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:
      една последна капка жажда безмилостно вградена
      вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във
      всеки вътре холограмата и прах при прахта песен
      при песента а слепият да сменя гледната точка

       

       

      след ритуала на обрязването

       

      знам че тялото е просто дреха но
      в главата ми някой зла мисъл посажда
      а равнината има нещо да ми казва и моля се
      черупката да се пропука мислите ми дъното да удрят
      от него нищо не може да крия с лекота тежи на мястото си
      а в центъра на тежестта няма разлика между светлина и угасване
      между зрение и зрение и три и половина пъти навити на дъното зреят
      ембрионът на безсмъртието и следващото тяло за разпъване което аз Духът
      няма да обличам

       

       

      ще се роди повторно…

       

      върху тази страна на монетата
      по-добре си избоди очите и
      издълбай името което знай
      лице в лице с него тръпки ме побиват
      защото понякога океанът събира се в чаша a
      друг път пустотата се изплъзва от дланта ми
      между пръстите минавай от другата стена на
      отражението камъкът и водата разменят местата си
      а острието пробожда всяко съмнение в Него.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. януари 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]