Йордан Попов

проза

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Овдовяла лисичката

 

Йордан Попов

 

         Станала една среща - тръпки да те побият!
         Окръжният прокурор Ваклинов, по прякор Ръжена, и рецидивистът с петнайсет висящи дела Благой Кузев-Майната се срещнали лице в лице.
         Лицето на прокурора било сурово, а на рецидивиста - усмихнато.
         Като видял усмихнатото лице на Майната, Ръжена също се усмихнал.
         В момента, когато се усмихнал, лицето на рецидивиста изстинало и добило суров прокурорски вид.
         Прокурорът Ваклинов отново станал сериозен Рецидивистът Благой, естествено, върнал първоначалната си усмивка.
         Прокурорът бил с двама приятели от прокуратурата, а рецидивистът бил с двама приятели от първо и седмо висящо дело.
         Срещата станала в крайпътното заведение "Русата нестинарка".
         Двете компании заели две съседни маси в заведението.
         В заведението имало двама души сервитьори: Черен Петър и Камелия, по прякор Русата нестинарка. Черен Петър обслужвал подземния свят, а Русата нестинарка - окръжната прокуратура
         Двете компании си поръчали скара.
         Когато порциите пристигнали, рецидивистите хвърлили по едно око към съседната маса, за да видят какви порции се поднасят на окръжната прокуратура. Порциите били прилични.
         Когато сервирали на масата на рецидивистите окръжната прокуратура хвърлила едно око, за да' прецени размера на порциите. Порциите били още по-прилични. Очевидно, собственикът на заведението се страхувал повече от престъпния свят, нежели от прокуратурата. Това подразнило окръжния прокурор и той на висок глас разказал на приятелите си как окошарил преди седмица Васил Койчев-Тапира, редовен доставчик на цветни метали за нерегистрирана фирма. От своя страна Благой Кузов-Майната разказал също на висок глас как циганче, поставено в куфар, помогнало за обира на магазин за електроуреди, телевизори и касетофони в партерния етаж на кооперацията, където живеел началникът на полицията. Хапнали, пийнали. По едно време Черен Петър, който обслужвал подземния свят, занесъл една бутилка шампанско при прокурорите и казал:
         - Съседната маса ви поздравява и ви желае здраве и дълъг живот!
         Тримата от окръжна прокуратура се спогледали, а Черен Петър гръмнал тапата и сипал в чашите.
         - Кой ти каза на тебе да отваряш бутилката? - погледнал строго окръжният прокурор. - По какво съдиш, че ние приемаме бутилката? Върни бутилката обратно!
         Като подушила скандала, Русата нестинарка се приближила и рекла:
         - Господа, ама нали знаете, че отворена бутилка не се връща! Нека от ваше име аз да занеса бутилка шампанско на тяхната маса, става ли?
         Така и станало.
         Когато и на двете маси чашите били пълни с шампанско, Майната се провикнал:
         - Наздраве, господин началник! Дано никога лекар и крадец да не ти влезат в къщата!
         Двамата рецидивисти от първо и седмо висящо дело се закискали, прикривайки развалените си зъби с длан. Прокурорът кимнал сдържано с глава и тихомълком изпил чашата си.
         Хапнали, пийнали.
         По едно време Майната запял:
         - Ов-до-вяаа-лаа ли-сич-каа-таа, дин лей дон, дий ле дон...
         За най-голямо изумление на Русата нестинарка окръжният прокурор взел да приглася на рецидивиста:
         - Със двай-най-се ли-си-чее-таа, дин лей дон, дин диле дийн дий ле дон...
         След песента за овдовялата лисичка по идея на Черен Петър съединили двете маси: на прокуратурата и на подземния свят. Градусът се повишил, Русата нестинарка се навела да почисти масите, откривайки великолепната си снежнобяла гръд. Тази вълнуваща гледка извикала в гърлата нова песен.
         - Само ти сър-цее си мииии при-яя-теееел - запял Майната.
         - Само тии не ми из-не-ве-рииии - присъединилсе Ръжена.
         И така - до края.
         Някъде след полунощ играли "сиртаки" и "тежко македонско", изпели руския романс "Вечерний звон", след което се разделили.
         След една седмица Благой Кузев-Майната влязъл сам в "Русата нестинарка".
         - Защо си сам? - попитал Черен Петър.
         - Кой дявол ме караше да седя на една маса с прокурора оная вечер! - навъсил се грозно Майната. - Сега всички приятели и сътрудници странят от мене, нямат ми никакво доверие... Така е, когато човек не си подбира компанията.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. октомври 2006 г.
Публикация в сб. „Бай Ганьо се завръща“, М.Вешим, Й. Попов, К. Кръстев, С., 1996

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]