Красимира Зафирова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ
ЗА ОТКРИВАНЕ НА АМЕРИКА

 

Красимира Зафирова

 

 

„... сънувах изначално място” – К. Уайт

 

Живеем от подаянията на Слънцето –
ние бедните, ние богатите,
ние очарователните хлапаци,
подгонили трийсетте.
Главите ни са цъфтящи от много мислене,
главите ни напомнят градините на Семирамида
сред безводната пустош на цивилизацията.
Очите ни са прекрасни пладнища
за последине стада тънкорунни измислици;
очите ни съдбоносно надвисват
над пируващите завистници.
Ръцете ни са фини оръдия на прекрасното –
месят глината на нощта и извайват
зазоряване.
Душите ни всички представи надраснаха;
душите ни – омагьосани, смахнати...

 

Живеем надоблачно, наднормено, идеално –
загърнати в стари вестници,
спим под мостовете
на Вселената.
И сме първите, които посрещат водите на Спасението,
а тези води идат наверно от Олд Смоуки Маунтин,
където всичко е ясно,
що се отнася до властите
и толкова тайнствено,
ако се вгледаме
в острия профил на вятъра;
вятърът, съчинил речта на Сиатл.

 

Живеем катастрофално облакътени
на стената от безразличие;
живеем обнадеждени и силни
в същата кръговременност,
в която бизоните бяха разстреляни
като съучастници на червенокожите,
в която лъжата достига своя максимум
и сега се клатушка
под напора на космическото течение.

 

Дошло е нашето време да мисионерстваме.
Дошло е нашето време да открием Америка
и да я подарим на коренното й население.

 

 

 

Електронна публикация на 11. август 2009 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]