Красимира Зафирова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

ЯВЛЕНИЕ

 

Красимира Зафирова

 

 

Току-що минаха новините по телевизията:
някакви чичковци, попипващи се по дюкяна,
хлътнаха в бронирани джипове
(симпатичните им женици
безнадеждно изоставаха от Джаки Кенеди).

Не съм им арбитър- след Петроний
никой не знае къде свършва безсилието
и къде започва иронията.
След Британия, Цезар се връща
като модул от лунно пътешествие.
Величавият Рим се въздига
и всички пътища водят
към замисъла на Гай Гракх.1 Сега
Байконур и Пасадена не знаят
накъде да поемат – чувстват се изпреварени
от маите и Скиапарели.2
Не ми пука – нося лунен камък
и малахитена гривна.
Венера залязва. Под краката ми –
мрежа от мръсни канали –
дано някой ги наблюдава
поне от Космоса. Градът се препитава
с шепа минало и бучка илюзии,
а животът изглежда повсеместен.

 

 

 

---

 

1 Гай Гракх – римски император “особено сериозно се заел с прокарването на пътища… прокарвал ги прави, без завои и ги размерил на по една миля, като поставил каменни стълбове, указващи разстоянието” – (Плутарх “Успоредни животописи”)
2 Скиапарели , М. – италиански астроном от ХІХ век, който пръв описва каналите на Марс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. август 2008 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]