Красимира Зафирова

публицистика, проза, поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

МИЛА МИ, ЕВРОПО!

 

Красимира Зафирова

 

 

 

         Има ли бомба на Балканите, кога и от кого е заложена?
         Нека разгледаме фактите. Датата е 13 юни 1878 година, мястото – Берлин. Ревизира се Сан-Стефанския мирен договор. Австро-Унгария, уплашена от сръбските претенции към Банат настоява за разпокъсването на България, за да може да пренасочи сръбското внимание към и отвъд Шар планина. А това е възможно само ако областта остане с неустановен статут. Както посочва Ернест Лавис: „Две сили, които не бяха взели никакво участие във войната извлякоха чиста печалба – едната Англия, чрез поддръжката си за Турция, окупира Кипър; Австро-Унгария печелеше Босна и Херцеговина. Равновесието на Балканите бе нарушено.“
         Русия също осъзнава, че би застрашила интересите си в Молдова, ако настоява за Сан-Стефанска България. И Франция има своите опасения - при евентуалното връщане на България в естествените й граници, тогава извоюваното с толкова усилие френско влияние над Проливите, би могло да се окаже просто присъствие в една агонизираща, зависеща напълно от Русия, бивша империя.
         На онази паметна дата Европа старателно и, както вероятно си е мислела, далновидно залага динамит по всички стратегически точки на Балканите, убедена, че взривовете не само ще унищожат страховете й, но че ще й донесат и благоденствие. Сценарият е изработен и трябва само да се следва. Ама това, че един народ след петстотингодишно иго и след милиони жертви е подложен на още по-жестоко изпитание… Кой ти гледа. Ама това, че цялата мислеща общественост на континента е потресена от безогледното потъпкване на истината и справедливостта…
         „В историята рядко могат да се срещнат толкова странни, толкова несправедливи постановления… Противно на волята на един народ, България бе разделена на три дяла. Като постави Македония отново под властта на султана, Европа извърши престъпление срещу човечеството… В Берлин не се взеха предвид нито правдата, нито волята на народите, нито изискванията на здравия разум и на общите интереси. Заключителният акт е един паметник на егоизма, дело на завист, на лична ненавист, безчестно и мерзко, тъй като вместо да осигури мира, той подготви многобройни поводи за конфликти“.1
         Но Европа върви напред – последните стават първи. А изоставащите не просто трябва да бъдат сбутани, не просто да забравят, че някога са били в играта; те трябва да забравят изобщо защо са тук и кои са. А както се знае: „Това, което не се купува с пари, се купува с много пари“. И отпочва титанична работа по въвеждането на един народ в изкуствена амнезия. Моделите се сменят един след друг. Славянската идея отстъпва пред тюркския фишек, а накрая неустрашимия Сталин обявява белоликите стройни волжки българи за татари. Междувременно са минали пет войни, в които българската армия няма нито една загубена битка. Толкова по-зле. Европа още веднъж се убеждава колко е била права в Берлин и мултиплицира същото отношение в Букурещ и Ньой. Но, както казахме, това не е достатъчно. Оказва се, че дори натикано в калта, човешкото същество не губи божествената си природа. А трябва. И ровичкането в историята продължава – от изток и запад, от север и юг – Междусъюзническата война не е спирала от 1913 година насам, въпреки безрезервната помощ за съседите ни откъм Букурещ и Ньой2.
         „На прословутия гръцки митинг в Солун (1885г) в края на проповедта си гръцкият владика се провикна: “Да живее негово величество Султанът! Да живее Галиб паша! Да живеят Англия и другите европейски сили! Долу българите!”
         Най-напред наши и чужди историци обявиха, че българите били шепа хора, несматрейки на казаното от Никифор Григора: „като оставили в отечеството си жените и децата по време, когато иконоборството се вихрело, преминават Истър с неизброимо множество болгари и прекосяват двете Мизии… обсебили т. нар. Македония.“3
         Хич и няма да отваряме дума за нещо повече4, даже няма да споменем казаното от Константин Манаси5.
         После им се видя прекалено този народец да има своя азбука и на всичко отгоре на нея да пише половин Европа. Някъде откъм Азия дойде благата вест, че Ленин лично я измислил (вероятно докато неуките са щурмували Зимния дворец); после по-образованите се коригираха и обявиха Петър Велики за неин автор. Накрая (истински интелектуален взрив) признаха, че все пак светите братя Кирил и Методий са я изнамерили, но не по поръка на българския свети цар Борис, а за радост на руския княз Владимир, господствал щастливо 100 години след тяхната смърт. Плюс-минус един век. Кой ти гледа! Те, светите братя затова били ходили в Херсон и много се разочаровали като разбрали, че не само князът още не се е родил, не само великата Рус още не била зачената, ами и целият Крим бил тъпкан с българи.
         Украинските археолози твърдят, че са открили над 300 български селища в Крим. Ама как, моля ви се! Те, българите са били, цифром и словом, пет души – трима славяни, един тюрк и един хун. Какви градове, какви държави! Има грешка някаква.
         А и каква е тая „Антропологична книга на българския народ“? Какъв е тоя европоиден тип? Те българите са чернокожи, кривокраки и въобще „ден ине антропи“6 Какви са доказателствата за подобно твърдение ли? Ами ето: българите никога не са ослепявали 14000-на армия7; не са избили 16 милиона индианци, не са предали нито един евреин в концентрационен лагер, не са изпратили нито една лъжлива депеша до Париж или Лондон8 . Това човешко ли е?
         Що се отнася до онази бомба, спомената в началото – тя наистина донесе благоденствие на някои, но страховете си останаха и подлудяват тези, които ги носят в сърцата си.
         Затова ти пиша, мила моя Европо, за да ти кажа, че само истината донася покой на душата.

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

1 Лавис, Ернест – Европейски учени – 220с. [горе]
2 Лавеле – “Европейски учени" – 208 [горе]
3 кн.1, с.19 [горе]
4 вж. например, Йован Раич – ІV - 1, 338 [горе]
5 „При цар Константин Брадати (Погонат) при своите братя траките дойдоха българите през река Дунав.”- Хроника на К. Манаси [горе]
6 Печатно или устно, едно е изречението, което изразява общото гръцко чувство към българите: “Ден ине антропи” (Те не са хора) – (Карнегиева анкета – 78) [горе]
7 „В едно сражение, станало в 1014 г. Василий ІІ победил болгарите и пленил петнадесет хиляди, на които извадил очите, от който случай Самуил се разболял и умрял… Така, след умрелия от тъга Самуил, на българския престол встъпил неговият син Гаврил, ХХІV български крал.” – (Йован Раич - VІІІ – 11, 426) [горе]
8 Още от януари и февруари 1913 г. се организира една истинска кампания от адреси, мемоари, телеграми, конгресни резолюции и пр., изпращани до посланишката конференция в Лондон от гръцкото правителство., и всичко това, за да постигне анексирането на Македония към Гърция. (Карнегиева анкета – 204) [горе]

 

Електронна публикация на 24. август 2009 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]