Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Вид

 

Зорница Димитрова

 

 

Такъв е ритъмът;
шум и замърсени от очи поляни,
недра на планети.
Тя се обръща
и към последния сух ствол -
самата нейна куха хралупа,
обгърната чак до корема
от видимост, тайни.
Там момичето целува бял и чист череп.
Часовете се сключват над тях
като венец или ръка.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. ноември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!