Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Wanderlust

 

Зорница Димитрова

 

 

Продължение. Пак зверовете;
хлопват лапи върху своето владение.
Твърдите червени плодове
прибрани са като съкровища от лятото.
Полумракът е сгъстен до нощ
и после - разсечен до костта
от черното небе. То е първото.
Добре. Пътищата са посипани,
паметта е студена: малко стар прашец,
два-три заличени знака. Тялото
се намества в правилните си пропорции,
задвижват се доброто и невярното решение.
Земята вече е препълнена с прозявки.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. ноември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!