Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Кула от прилепи

 

Зорница Димитрова

 

 

Кулата е толкова близо и което всеки знае,
Е проблем: Кралете и пътищата им,
Скритото сърце на лавина.
Рехав и тънък, гребенът отдавна е прозирен.
Планините са светли и безучастни, като деца.
В бял и неподвижен купол от сън,
Тя е пълна с прилепи: малки, гладни, стаени;
И заповеди, най-силната от които е тишина.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. ноември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!