Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Лодката на утрото

 

Зорница Димитрова

 

 

Виждам лодката, забелязвам я,
И това е лодка, казвам си,
Въпреки че основно сме сами
И останалото се заключaва в хитри ходове
Срещу водата. Очите, защото това са очи,
Начертават кратък завой: пръстта, скритите корени
На добротата, този малък сън.
Сянката: стара е, едва ли работи.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. ноември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!