Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Картон

 

Зорница Димитрова

 

 

Ръката свети, изрязана.
Животът е весел, лек, протяжен,
изтегнат до безкрайност
и незаличим
като следа от диамант
върху челото на Нептун
(водите ще пораждат неизменно
следствие след следствие).
Носът и шапката, те двете
са носени от сив тих мъж,
любопитство и прикритие
в тайнствения рог на дълбините.
Флуоресцентът в пръстите
и тъмнината в тялото:
как се създава свят след свят
от скритите прозявки на ума
и намерението.
Картон; земята -
тази малка топка пресована хартия,
тази хапка.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. ноември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!