Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Моята стая

 

Зорница Димитрова

 

 

Стаята ми е кухина
в която ехтят скрити крачки
и жужат пчели.
Мека хралупа
която мебелите са разделили
на места и празнини.
Ъгълът на разбирането
в диагонал
с ъгъла на прекомерното говорене.
Стената за ритници и стената за замеряне
събират още един.
Стартовата линия на унеса
е разграфена на квадрати. Следва легло.
Това е описание в здрача.
Понякога зад малката завеса
просветва врата
и тогава мога да изляза.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. август 2005 г.
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!