Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Повече разговори

 

Зорница Димитрова

 

 

Сега в гласа се е появил шум.
Малък стържещ звук.
Купчина римувани срички
в поглед, в подаване на ръка.
Не съставят, не образуват,
от ръката се отделя показалец
към лице.
Лицето отсреща, редуване:
хрипове след тътен,
лъкове върху цигулки,
жужене в капки смола.
Доста редове, моливи,
да се запише отнема повече от минута.
Нека да свърши по-скоро.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. август 2005 г.
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!