Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Моите двама приятели

 

Зорница Димитрова

 

 

Моите двама приятели
са като хапки, положени върху ръба
на чиста чиния.
Като две огледала сутрин,
неподготвени за предметите,
за това шествие от погледи,
ръце, поправящи нередностите в изгледа,
а вечер - за коси и периферни допири.
Застанали заедно,
служат за допълнение на белотата
в изгрева на мислите.
Надигат се от столовете си
както две думи проблясват
през хладното нищо
на устната кухина.
Често получават покани
за пиршества на Олимп.
След това лъстивото безсмъртие
лепне по тях с месеци.
Мръсни като хора и невинни като богове,
никой не може да ги докосне.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. август 2005 г.
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!