Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Изчезналият

 

Зорница Димитрова

 

 

Дали стопяването на силуета
е необратимо.
Надявам се
дърветата и кучетата
да приемат
старите си очертания,
да престанат да приличат
на изчезналия.
Малките струйки дим
от нашите прегръдки
стават невидими
след втората секунда
изкачване.
Парцаливият облак,
който приема погледа ми,
се разтваря в локва от син цвят.
Пристъпите на внезапно оглеждане
намаляват.
Може би скоро или
веднага
целият пейзаж отсреща
ще се вмести в тялото
на изгубения приятел.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. август 2005 г.
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!