Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Хромът и дървото

 

Зорница Димитрова

 

 

Светците се покланят с глави на лъвове
и скъсени ръце,
сега има и звук, и отчетливост.
Те говорят тихо и с добрина,
сгушени в главите си от дърво и полихром.
Тези малки животни
над страшния купол.
Нищо не е достатъчно,
дори кръвта, и косата, и зъбите.
Ако липсва земя,
то останалото ще свършат
едри, изгърбени птици.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. ноември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!