Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Във водата

 

Зорница Димитрова

 

 

Той балансира на повърхността на съня,
вече пълен догоре с океан.
Хлъзгав и издут,
подпухнал е като жаба-балон.
Бузите съдържат две петна,
напълно симетрични.
Погледът е обвит с тайни, актинии.
В леглото на топлия череп
трептят корали
и дънните риби просветват
с отворени усти
около стъпалата, дланите.
Това е ненадейно угощение,
поднесено в паяжинен плащ
от кошмари. Малката ципеста устна
се вгъва в ямката си
и вместо зеница
в зеления ирис
изплува лунен сърп.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. ноември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!