Адонѝс

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

МИР

 

Адонѝс

 

Превод: Кадрие Джесур

 

 

    За лицата, навлизащи в самотата на пустинята
    за Изтока, облякъл огън и трева
    за пръстта, която морето мие
    и за нейната любов - мир

     

    омайната ти голота ме дари с дъждовете си
    в мен се врича светкавицата,
    в моята гръд възмъжа времето
    погледни тук - не е ли кръвта ми сиянието на Изтока
    поеми ме, както вода се попива и бягай
    изгуби ме в светкавицата и ехото на бедрата си
    поеми ме както вода се попива, с тялото ми се покрий
    триангулация е огънят ми, звезда е
    а посоката - моя рана
    сричам
    звезда сричам една, лика й рисувам
    беглец в родината е моята родина
    звездата, която тя изписва сричам
    по стъпките на поразените й дни

     

    ей, пепел на словото
    съзираш ли нейде в нощта си,
    дете на моята история?

     

    лудостта остава само

     

    ето от прозореца си я виждам
    сред камъните чакащи я, очаква детето,
    което в пръстен историята носи

     

    и щом под болката
    угасне огънят,
    и нощта се стопи в хладната пепел
    детето научава от врачка, че
    жена иде от морето
    и очаква своето бъдеще там,
    където камъните чакат него

     

    ... и видях историята в едно черно знаме
    с облик на напредваща гора
    (кога бе това, не записах датата)
    в копнежа съзрях и огъня и бунта
    в магията на съзидателната отрова

     

    тази искрица е моя родина
    тя е тази светкавица в мрака на бъдещето.

 

 

 

Електронна публикация на 15. март 2008 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]