Клавдий Елиан

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Из „Четвърта книга“

 

Превод от старогръцки: Невена Панова

 

 

         1. Примери за по-необичайни закони по разни места

 

         Един закон на луканите гласи, че ако чужденец пристигне след залез слънце и поиска да се подслони под нечий покрив, но стопанинът не го приеме, то последният трябва да бъде наказан и подлежи на обвинение в негостоприемство и спрямо госта, и спрямо Зевс Ксений, както ми се струва.
         Дочувам, че дарданите от Илирия се мият само три пъти през целия си живот – след като се родят, когато се женят и след като умрат.
         Индийците нито дават пари на заем, нито взимат, нито пък е обичайно някой индиец да върши неправда или да бъде онеправдаван. Затова и не пишат договори или пък заложни разписки.
         Имало закон в Сардиния, според който децата убивали вече остарелите си бащи, като ги биели със сопи и ги погребвали, защото се смятало, че е недостойно един престарял човек да продължава да живее, след като тялото му е съсипано и страда. Пак при тях съществува и такъв закон. Имало наказания за безделие и този, който живеел бездейно, трябвало да отиде на съд и да даде сметка и обяснение от какво живее.
         Асирийците събират в някой град девойките, достигнали възраст за женене, и ги обявяват за продан. Всеки, който купи жена, си взима съпруга.
         Жител на Библос не взима нищо, на което се натъкне на пътя си, ако не го е оставил сам там, защото смята, че това е не находка, а обект на престъпление1.
         Дербиките убиват хората, достигнали възраст над седемдесет години - мъжете пронизват с меч, а жените обесват.
         Колхидците пък погребват мъртъвците си, като ги зашиват в одрани кожи и ги провесват от дърветата.
         При лидийците било обичайно жените, преди да се обвържат с някой, да развратничат, но веднъж омъжени, да стават скромни, а ако някоя прегрешала с другиго, било невъзможно вече да получи прошка.

 

 

         2. Размисъл за музикалното изкуство

 

         Една история се носи и разказва, че спорейки за музиката с певеца Лаодок, китаристът Никострат казал, че Лаодок е незначителен в едно велико изкуство, докато той самият е велик в едно незначително2. Действително, достойно е не само да разшириш дома и богатството, а и изкуството си, ако трябва да се съгласим с Никострат, понеже добре и красиво го е казал.

 

 

         3. За художниците Полигнот и Дионисий

 

         Полигнот от Тасос и Дионисий от Колофон били художници. Полигнот рисувал със замах и печелел награди за съвършено възпроизвеждане на естествените размери. Картините на Дионисий пък подражавали точно на тези на Полигнот при предаването на чувствата, характерите, позите, гънките на облеклото и във всичко останало, с изключение на размера.

 

 

         4. Оригинал и копие според един тивански закон

 

         Чувал съм, че в Тива има закон, който нарежда на хората на изкуството – и на художниците, и на скулпторите – да представят в най-добра светлина образците си. Законът дори заплашва с парична глоба за скулптурни или живописни изображения, по-грозни от образеца3.

 

 

         5. Случаи на забележително изразяване на благодарност

 

         Тезей бил запомнил благодеянията на Херакъл и му се отблагодарил за тях. Защото щом Едоней, царят на молосците, го оковал, когато Тезей дошъл с Пиритой, за да отвлече жена му (макар че той не се стремял към брак за себе си, а направил това заради Пиритой), Херакъл пристигнал при молосците и освободил Тезей, заради което той му издигнал олтар.
         Седемте срещу Тива се отблагодарили пък на Пронакс. След като Пронакс загинал заради тях, те учредили в негова чест игри, за които повечето хора смятат, че за първи път са били организирани в чест на Архемор.
         И самият Херакъл изразил благодарността си на Нестор. Защото когато Нелей не искал да го очисти, всичките му синове били съгласни с него, а само Нестор – не. Точно заради това, след като превзел Пилос, Херакъл убил Нелей и другите негови синове, докато Нестор не само пощадил, но и му предал властта над бащиното царство.
         И целият атински народ отдал благодарност на потомците на Херакъл. Защото след като техният прародител направил услуга на Тезей, атиняните от своя страна върнали Хераклидите в Пелопонес.
         Херакъл пък се отблагодарил и на триста и шестдесетте жители на Клеона. Защото след като те тръгнали заедно с него на поход срещу потомците на Молион и благородно и достойно загинали, той им преотстъпил почестите от Немея. Тези почести сам той бил получил от немейците, когато надвил лъва, появил се при тях и причинил им множество вреди.
         И Менестей, синът на Петей, не останал неблагодарен спрямо потомците на Тиндарей. Защото след като те пратили в изгнание синовете на Тезей и взели за заложница Тезеевата майка Етра, предали царството на Менестей. Заради това пръв Менестей ги нарекъл царе и спасители.
         А Дарий, синът на Хистасп, докато бил още обикновен гражданин, получил от Силосонт плащ. Но когато поел царската власт, Дарий му предал управлението над неговата родина Самос – разменил злато за мед, както би казал някой4.

 

 

         6. Предсказание в защита на Атина като център на Гърция

 

         Когато спартанците искали да унищожат града на атиняните5, се допитали до божеството, което им отговорило да не пипат общото огнище на Гърция.

 

 

         7. За смъртта на недостойните

 

         За лошите хора дори смъртта не е печалба, защото и тогава те не намират покой. Те или са лишени изобщо от погребение, или, даже и да бъдат погребани, все пак остават без последна почит и не достигат до общия за всички тела пристан. Например, спартанците не само убили с глад Павзаний, след като започнал да симпатизира на персите, но и изхвърлили трупа му извън границите на страната си6, разказва Епитимид.

 

 

         8. За превратностите на съдбата

 

         Има ли човек, който да не познава резките и бързи промени на съдбата? Например, спартанците властвали над тиванците, но в един момент били така тежко победени, че тиванците не само нахлули в Пелопонес, но и преминали Еврот и започнали да опустошават спартанската земя. За малко и града им щели да превземат, ако Епаминонд не се бил уплашил да не би всички пелопонесци да се обединят и да се сражават за Спарта7.
         След като бил обсаден от картагенците и изглеждало, че няма никакво спасение, тиранът Дионисий паднал духом и започнал да замисля бягство. Един от приятелите му обаче (той се казвал Елопид) отишъл при него и му казал: “Дионисие, в хубав погребален покров ще се превърне тиранията ти.” Засрамен от това, Дионисий си възвърнал увереността, с малобройна войска победил многохилядните противници и дори си разширил владенията.
         И македонецът Аминта, победен от съседните варвари и загубил властта си, имал намерение напълно да напусне страната си, защото щял да се радва, ако може да спаси поне себе си. Точно когато бил потънал в такива мисли, някой му повторил думите на Елопид. Тогава той се укрепил на малка територия, събрал малцина войни и си върнал обратно царството.
         Египняните наричали Охос на местния си език Магарето, сравнявайки така леността му в мисленето с естествената глупост на животното. В отговор, той наложил силата си и принесъл Апис в жертва на бога Магаре8.
         Дион, синът на Хипарин, оказал се изгнаник заради Дионисий, на свой ред му обявил война с две хиляди войници и направил от него същото, каквото по-рано бил той самият, изгнаник.
         А сиракузците излезли с девет триери срещу сто и петдесетте кораба на картагенците и им нанесли сериозно поражение.

 

 

 

Бележки:

 

1 Срв. “Шарени истории”, ІІІ, 46. [горе]
2 С „певец” тук предаваме „китаред” – човек, който пее, като си акомпанира на китара, докато китаристът само свири на този музикален инструмент. [горе]
3 Тук може да бъде открита връзка с принципа, формулиран от Аристотел, че нещата трябва да се изобразяват не такива, каквито са, а каквито трябва да бъдат. [горе]
4 Възможен е паралел със следния епизод от “Илиада”, VІ, 234-6: „Зевс Олимпийски лиши предводителя Главк от разсъдък, / тъй че смени той със цар Диомеда доспехи от злато / с медни доспехи и даде сто вола отбрани за девет.” [горе]
5 След края на Пелопонеската война и атинското поражение в нея (404 г. пр. Хр.). [горе]
6 За превратностите в съдбата на Павзаний вж. и “Шарени истории”, ІІІ, 47. [горе]
7 Става дума за настъплението на Епаминонд към Спарта след победата на тиванците при Левктра през 371 г. пр. Хр. [горе]
8 Охос е Артаксеркс ІІІ (358-337). На гръцки „магаре” е onos, така че в оригинала има и игра на думи. За наказанието, което Артаксеркс получава заради убийството на свещения бик Апис, вж. “Шарени истории”, VІ, 8. Срв. и “За природата на животните”, Х, 28. [горе]

 

 

---

 

Клавдий Елиан, „Шарени истории“, Фондация за българска литература,
Колекция „Архетип“, С., 2009 г., превод от старогръцки: Николай Шаранков, Невена Панова.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. юни 2009 г.
Публикация в „Шарени истории“, Клавдий Елиан, Фондация за българска литература, С., 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]