Тереса Агустин

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

ЕСЕННОТО ДЪРВО

 

Тереса Агустин

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

През есента аз съм дървото вкъщи
и започвам да се застоявам, да събирам
сетните плитки на слънцето, и лек хлад
надрасква бавно малкото, което имам, нощта
започва да се удължава и хората,
които съм обичала, си отиват. По-трудно е началото,
идеята за отсъствието, за тялото ми без листа,
отколкото живото отсъствие, което ще обитава зимата.

 

Срещу мене, уседнало като мене, дървото от
другата къща страда същата агония. И не говорим,
не научаваме как си говорят и се прегръщат
дърветата през есента.

 

 

 

на Алберт

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 04. май 2015 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]