Тереса Агустин

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | преводна художествена литература

 

 

         Испанската поетеса Тереса Агустин е родена през 1962 г. в Теруел, една от трите столици на провинции в автономната област Арагон. Завършва философия и литература в арагонската столица Сарагоса и работи като редактор в списанията Андалан, Ен пие де пас, Деречос уманос и Турия. През 90-те години се установява в Мадрид, където продължава да се занимава с журналистическа и издателска работа и е завеждала връзки с обществеността на независимата Фондация Алтернативи.
         Тереса се увлича по стиховете от 10-годишна. Първата й стихосбирка Дуода е публикувана през 1986 г. в Сарагоса, където излизат и следващите й поетични книги – Писма до една жена (1993), Платното, което трепти (1998, с предговор от Клара Ханес), Мъж в градина с лилии, люляци и два мака (2003, с предговор от Хосе Антонио Лабордета). Последните й книги са публикувани в Мадрид – Два коридора (2008) и Лантани. Сините стихотворения (2015). Стиховете й веднага намират място не само в арагонски антологии – Еро-теми (1986), Стихове на глас (1988), Предпоследни поети в Арагон (1990), Ин. Арагонски поетеси 1960-2010 (2010), Арагонските лебеди. От Марсиал до предпоследните поети (2013), а са неизбежни и в престижни национални антологии като Жени от плът и стих: Поетическа антология на испански език от ХХ век (1992), Поетесите имат думата. Две десетилетия испанска поезия (1997) и др.
         Освен поезия Tереса Агустин пише литературна критика и сътрудничи със статии в периодиката. Превежда от френски език: Маргьорит Дюрас, Ерик Сати, теоретични феминистки текстове. Критиката подчертава нейния самобитен глас, съдържащ безкрай нюанси, и мистерията, обвиваща поезията и личността й. Самата Тереса пише в своя Поетика: „Да пишеш е да смущаваш мълчаливо своя свят, сама в стая, сама в писането и в четенето. Да седнеш и да изпълниш страница хартия, самотата те изпива цяла, като морето, опива те, няколко момента наслада и после, отливът и съмнението...“. (Рада Панчовска)

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. май 2015 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]