Жасмините придремват върху масичката. Смъртта на часовете,
Които пръскат хладно зазоряване,
Избягал аромат на зората.
Пулсирането на телефона
Разбива ковчега на нощта,
Оставяйки да падне на пода,
Станала на парчета,
Тъмната кутия да печалта.

Из Винилова кожа (1997)

върни се | съдържание | продължи