Празната бутилка е заела бялата покривка,
сплитат се дантелите със спомените.
Свяхналата роза чупи ъгълчето на картината,
търси точката за бягство,
накъдето тялото да не боли.
Ликьорът с хладен дъжд пропива
бялата рамка на портрета,
лицето сериозно съзерцава
как масата отстъпва
целия си гръб,
за да изпълни вечерта с неща.

върни се | съдържание | продължи