Ангелос Сикелянос

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Неписано

 

Ангелос Сикелянос

 

Превод от гръцки: Цветанка Еленкова

 

 

Възлязоха отвъд стените
на Сион Иисус и учениците му,
малко преди залез слънце,
приближиха неочаквано към мястото
дето си изхвърляше градът боклука от години,
изгорени постели на болни, счупени съдове,
дрипи, дъски и отпадъци...

 

А там, връз най-високата купчина,
подуто, със крака извити
към небето, мършата на куче,
над което - както чуха отведнъж, гарвани
се спуснаха, газеха го и го изоставиха -
такава смрад се носеше, че
всички ученици до един
със длани на устата, се повърнаха...

 

А Иисус, пристъпяйки самичък
сред купчината спокойно, приближи до мършата
и тъй я гледаше; че не изтърпя
един от учениците и се провикна
отдалеч: "Равви, нима не сещаш тази
страшна смрад, че тъй стоиш?"

 

А Той, без дори глава да вдигне
от нещото, където бе се взрял, отвърна:
"Страшна смрад за онзи с
дъх възчист, но вдишва го от селището,
от което идем... Ала днес душата ми
се чуди на онуй, което се показва
иззад таз развала... Видите ли
как са блеснали на слънцето зъбите кучешки;
градушка сякаш, сякаш крин,
далеч от гниенето, обещание голямо,
на Вечността отблясък и надежда, ала и
светкавица сурова на Правдивостта!"

 

Тъй рече Той, и сетили или пък не
словата, учениците му заедно
като един, последваха отново
тихия Му път...

 

                             И ето на
посетен аз в ума си подир тях
към думите ти Господи се връщам и мисъл
целият пред Теб заставам: "О!... дай ми
дай ми и на мене, Господи, докле вървя
безспир, като отвъд града Сион,
до края на земята чак, дето
всичко е развала, всичко е боклук
и труповете непогребани затлачват
извора Божествен на дихание, в селището
или вън от него; дай ми, Господи,
сред таз непоносима смрад, отдето отминавам,
Твоя Свят покой,
да спра невъзмутим и аз сред
труповете и да уловя
със своя поглед някъде един бял
знак, градушка сякаш, сякаш крин;
да блесне в мен дълбоко отведнъж,
отвънка гниенето, надалеч от гниенето
на света, подобно кучешките зъби,
които, о Господи, на свечеряване видейки,
беше се учудил, обещание голямо,
на Вечността отблясък и надежда, ала и

 

светкавица сурова на Правдивостта!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. януари 2006 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]