Антониу Лобу Антунеш

проза

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Из „Опознаване на ада“

 

Антониу Лобу Антунеш

 

Превод от португарски: Даринка Кирчева

 

 

 

                            На Тита и Жоао де Мело – приятели, срещнати на ъгъла на една книга

 

 

 

Корица на книгата

         Морето край Алгарве е от картон като театралните декори, но англичаните не го осъзнават – опъват съвестно хавлиените си кърпи върху пясъчните стърготини, предпазват се с тъмни очила от хартиеното слънце, разхождат се възхитени по сцената на Албуфейра, където, наклякали по земята държавни чиновници, карнавално издокарани като хипита, им пробутват марокански гердани, изработвани тайно от комисията по туризма, а привечер се закотвят по изкуствени заведения на открито, където сервират измислени питиета във въображаеми чаши, оставящи в устата блудкавия вкус на уискито, предлагано на фигурантите по време на телевизионните драми. След Алентежу, разтопено в плоския пейзаж като масло върху препечена филия, комините, сякаш изградени с кибритени клечки и лепило от сръчни душевноболни, и вълните, които безшумно разстилат по плажа кротката си дантелена пяна, неизменно го караха да се чувства като захарно човече върху сватбена торта, смаян обитател на свят от навити палачинки и набучени на клечка крокети, наподобяващи улици и къщи. Веднъж ходи с Луиза в Армасао де Пера и почти не излезе от хотела, слисан от оная небивала задкулисна мистификация, която всички вземаха на сериозно, като се мажеха с неистински кремове под оранжев прожектор, насочван през дупка в облаците от невидим осветител: възпиран до терасата на хотелската стая от някаква плашеща го абсурдност, загърнат в хавлиен халат, който му придаваше вид на сериозен боксьор, разкрасен от порязвания с бръснарското ножче вместо с белези от крошета, той се задоволяваше да наблюдава групата на семейството му долу на плажа, насядала край купчина сандали и чехли подобно на дисциплинирани скаути около ритуалния огън. Вечер ръждясал вентилатор го облъхваше с хладкия сладникав дъх на помощник-режисьор диабетик и съзвездие от светлинки увисваше на телени жички от тенекиени лодки, сведени до плоската геометрия на контура. Проснат в леглото, прегърнал Луиза, гледаше как пердетата се полюшват във флуоресцентното сияние на целофанена зора и се питаше озадачен дали неговият любовен акт не е просто трескаво упражнение, посветено на въображаема публика, за която изпъшква своите стенещи реплики с патетична актьорска убеденост. А сега, след толкова години, тръгнал сам от Балая към Лисабон, очаквах, почти неволно, да те срещна в градината сред русокоси чужденки, трагично застинали като Федри, в чиито празни очи се е вселила примирената самота на статуите и кучетата. Щях да седя на някоя пейка между грубите разширени вени на дърта германка и преплетените бедра на двойка младежи, понесени по вълните върху сал от хашиш и излъчващи с безценна усмивка радостта от едно непознато измерение, докато те видя изведнъж в другия край на площада с ракитова кошница през рамо, да се отправяш към мен като девойката от рекламата за матраци Репимпа, рециклирана от очилата на Грета Гарбо.
          Еднообразното безличие на хотелите го изпълваше с вълнуващо чувство за свобода: нито една негова вещ не бележеше мебелите, както кучешката пикня бележи кората на дърветата. Дългите коридори с множество номерирани врати му навяваха фантастични мисли за скъп бардак, също както дребните бакалници от детството му, превърнали се в огромни супермаркети, подобни на космически станции, и докато ситнеше по пътеката покрай всяка стая, му доставяше удоволствие да си представя как проснати ничком мъже пъшкат върху чифт колене, ухаещи на благовония от Ориента, преди да се измият със сапун Аш Брито под противоречивите струи на душ-кабината. Служителите на рецепцията се повъртяха между книги и ключове със свещеническо достолепие. Мъже лули подремваха след обедните филета, с одеяла от чуждестранни вестници, отпуснати върху мършавите непредвидими им скутове. И докато влизаше във въртящата се врата, непредвидим като топче на рулетка, се чувстваше еднакво способен както да направи големия удар с някоя норвежка, така и да изгуби партията с киснене в заведение край плажа и предъвкване на горчилки пред газираното питие с джинджифил.
         В края на деня лижех кожата ти, както кравите лижат вдлъбнатините в скалите, белезникавата паяжина с концентрични рисунки, разстлана от слънцето върху корема ти като катрана по пясъка при отлив, която се източва до пубисните косъмчета с неочакван вкус на мида. Морето от кадастрон постепенно променяше цвета си с настъпването на нощта, осветено от виолетов филтър, който придава на старинните мебели меланхолични краски на стихове в алманах. Последните хора си тръгваха от плажа, клатушкайки се с кошници, чадъри и шезлонги, свели глави в масово преселение на военни бежанци, преследвани от лилавите облаци на залеза, лъскави като доволни бузи. Уличните лампи разкриваха пластмасови храсти, в които попови прасета на пружина свиреха монотонно с ламарината на крилата си. И аз бавно те губех от поглед, разтворена в мрака, който нахлуваше през прозореца на стаята с неудържимия напор на чеснов дъх и ме принуждаваше да те търся опипом като човек, който дири електрически ключ, с надежда твоята усмивка да разкрие светъл процеп в тъмнината на възглавницата, а трепетните ти октоподни движения да се присламчат към моите със свенливо гальовно пъплене.
         Тръгваше от Кинта да Балая към Лисабон, от курортното селище с белтъчно-бадемова глазура в Балая, където пластмасови хора прекарваха пластмасовата си отпуска с пластмасовата скука на богаташите, под дървета като гирлянди от гланцова хартия, които зеленото око на басейна отразяваше в метиленовосиньото на водата. Понякога бе осъмвал в тези марципанени къщи, където слънцето подчертаваше с туш за очи клепките на щорите и придаваше на разхвърляните чаршафи тоналността на смачканата сива хартия за планините в коледните ясли, и обикаляше бос по подовите плочки като във вътрешността на грейнала торта, тръгнал да търси в кухнята чепки грозде, тежки като в картините на испанските художници, чиято бяла месеста част оставяше в устата му плътния вкус на кръв. В небето, подобно на река с разтворени длани, валчести облаци се полюшваха леко, закачени с найлонови конци на прозрачните въздушни куки, също като ключовете за стаите в хотелския вестибюл. На лакираната морава някакъв чичко по къси панталони четеше вестник, внезапно загубил достойнството на костюма, тържествеността на вратовръзката, вещото покашляне през зимата, кръстосал кльощавите си крака като прибори на чиния, загледан в калиграфските птици, нарисувани в двуредните тетрадки на клоните. Понякога бе осъмвал в тишината на застинала къща, кацнала като мъртва пеперуда сред безплътните нощни сенки, и оглеждаше, седнал на леглото, смътните очертания на шкафовете, метнатите наслуки дрехи като провиснали паяжини по столовете, правоъгълника на огледалото, което изпиваше цветята, както бреговете на ада изпиват печалния профил на мъртвите. Излизаше вън да наблюдава насекомите около лампите в лятната тишина от тайно лоно, лятната тишина от топла, тайна женска утроба, усещаше по кожата си сладникавия гнил мирис на изгрева, слушаше нестройния шумол на акациите и си мислеше Стоя в слънчогледова нива в Байша ду Касанже сред хълмовете на Дала Самба и Шикита, Стоя в прозирната равнина на Байша ду Касанже, обърнат към далечното море в Луанда, мазното море в Луанда с цвета на мазута от траулерите и волната усмивка на негрите, мислеше си Стоя в двора на дядо близо до пейките с азулежу1 и притихналите курници, ако затворя очи, бяла разпръсната перушина ще завали в черепа ми отвътре с лекота на снежинки, и приклякваше смаян на чердака, под стъклените звезди на Алгарве, лепнати на сценичния покрив според загадъчна геометрия. И както винаги ставаше при неговите безсъния, лудите от детството, благите, смирени, възмутени, ръкомахащи луди от детството започваха да се нижат един по един в тъмнината, в окаяно и едновременно пищно шествие на жалки палячовци, косо осветени от страничния прожектор на паметта, под звуците на старинната музика от грамофона на тавана, в ревматично скрибуцащ валс върху дървени кончета, покрити с кафеникавата кал на прахта.

 

 

 

 

---

 

Бележки:

 

1 Фаянсови плочки с рисунки, използвани в Португалия за облицовка на всякакви външни и вътрешни повърхности. - Б.пр. [горе]

 

Електронна публикация на 30. ноември 2015 г.
Публикация в кн. „Опознаване на ада“, Антониу Лобу Антунеш, пр. Даринка Кирчева, Изд. „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“, С., 2014 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]