Мария Виктория Атенсия

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | преводна литература

 

 

         МАРИЯ ВИКТОРИЯ АТЕНСИЯ (Малага, 1931) е сред най-уважаваните испански поети на ХХ век и е навярно най-превежданата поетеса. Мнозина критици определят творчеството й като новаторско, съзерцателната й поезия е отчасти продължение на мистичната поетическа традиция, но дава и по-съвременен поглед към света на вещите и отразява същото духовно обитаване и преоценка на художествени, музикални и литературни творби.
         През 1953 г. публикува първата си сбирка Влажна земя, с поетична проза, към която повече не се връща и не я включва в следващи издания на творбите си. Първите утвърждаващи я книги Съучастничества и Клисура на англичаните излизат през 1961 г. След това запазва мълчание в продължение на 15 години (отдадени на семейството с четирите деца и на пилотирането на самолет), което нарушава през 1976 г. с публикуването на Марта & Мария и Сънищата, намерила вече своя изказ. Следват Светът на М. В. (1978), Колекционерът (1979), но едва през 1984 г. с публикуването на антологичната Екслибрис, с въвеждащите „няколко думи" от Висенте Алейсандре и предговора на Гилермо Карнеро, нейната поезия, която дотогава се е разпространявала само сред тесен кръг от познавачи, достига до повече читатели и получава радушно признание. Появяват се Равноделен такт (1984), Паулина или Книгата на водите (1984), Екстази на Божията Майка (1986), На пламъка, в който гори (1988), Отвъдната стена (1989), Мостът (1992), Натрапницата (1992), излиза и нова Поетична антология (1990), съставена от Хосе Луис Гарсия Мартин, както и почти събраното на Сигналът (1990), подготвена от Рафаел Леон и с предговор от Клара Ханес, където са включени и преводи на Атенсия. Следващите й книги са На бреговете на Емс (1997), Съзерцанията (1997), отличена с Националната награда на критиката за поезия и посветената на внуците й книжка Децата (2000). През 2000 година творчеството й е отличено с престижната награда „Луис де Гонгора".
         Успоредяването на свръхестественото и всекидневното, презимяванията и полетите на Мария Виктория Атенсия, сияйната й доброта и ведрост даряват на читателя насладата от четенето и от срещата с истинските неща.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. ноември 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]