Мария Виктория Атенсия

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

"СВЕТЪТ НА КРИСТИНА"

 

Мария Виктория Атенсия

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Андрю Уайт
Музей на модерното изкуство. Ню Йорк

 

И аз на възрастта й бях и опната върху тревата
познах отвесно слънце над пресъхнало зелено,
палеща тишина, в която се загръщах
и неочакван бриз - суров навярно - предвестяващ,
раняващ слепоочията ми.
                         С нейна възраст бях. Обърнах се
разстроила се, несъмнено, накъм себе си,
за да огледам къщата си, вдигната на склона -
с прояждащия фустата ми молец в гардеробите,
без дори да мога да изтръгна капка
от сока на глицинов клон.
                         Обърнах се,
обърквайки си името, за да спася дома си,
макар в една картина да съм още, само чакаща,
че ще довършат тила ми дивите гъски.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. ноември 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]