Мария Виктория Атенсия

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

МЛАДЕЖ С ВЕЛОСИПЕД

 

Мария Виктория Атенсия

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Кормилото излято препредава топлината на ръцете ми, прихващайки я
с един огън, който преминава през картона и до вашата епоха стига.
Имам най-накрай бленуваното: върху колела напредвам, вече победител,
който влажните поля изброжда, вдъхвайки им аромата,
охлюв по зеленината след дъжда.
Внимателните от отсамната страна ще можете да видите блестящата верижка, легнала ми на
               гърдите,
фуражката ми с козирка, модерна бе за времето си,
но, може би, не ще съзрете любовта, която вече се пробуждаше и смайваше очите ми;
на Гретхен ябълковото лице през междучасието,
незадоволствата на Хер Професора с неумолимата му пръчка.
Нещо свое притежавам сред полето прекосявано:
свят, какъвто не бленувам, а си вземам и издигам, и го движа по мой вкус,
сътворение на каращите ми ръце, на моите крака върху педала,
докато се привършват дните отпреди войната.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. ноември 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]