Мария Виктория Атенсия

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

VITTORIA

 

Мария Виктория Атенсия

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Когато вятърът ме шиба и, едва-що го научил,
ми разпокъсва името, и ми опасва крепа черен
с дантели, който натежава сред лагуната,
какво да ми притурят могат една сцепена дъска,
една кора от плод, едва крепяща се отгоре,
едно изгниващо насред водите жълто цвете,
ако по устните усещам киселеенето на отсъствието
и стенание сподавя приглушавано гласа ми.
Ще знае моето завръщане, постигна ли го, името ми.
Остров смътно различаван изнамира си надеждата:
със сигурност ще трябва да положа крак на пристана.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. ноември 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]