Густаво Адолфо Бекер (1836-1870)

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

[39]

 

Густаво Адолфо Бекер

 

Превод от испански: Теодора Цанкова

 

 

Защо ми го казвате? Знам - тя е непостоянна,
тя е надменна и нехайна, и своенравна;
преди чувство да се появи в нейната душа
вода ще бликне от сухата скала.

 

Знам, че в сърцето й, гнездо на змии,
няма ни фибра, която на любовта да откликва;
че тя е статуя бездушна...; но...
тя е толкова красива!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 27. октомври 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]