Густаво Адолфо Бекер (1836-1870)

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

[54]

 

Густаво Адолфо Бекер

 

Превод от испански: Теодора Цанкова

 

 

Когато на миналото часовете
отлетели призоваваме пак,
блясва трептяща в миглите й черни
готова да се търколи сълза.

 

И се търкулва накрая, и пада като
капка роса при мисълта,
че както днес за вчера, за днес утре
ще въздишаме двамата пак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 27. октомври 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]