Густаво Адолфо Домингес Бастида, който по-късно приема името Бекер (едно от фамилните имена на баща му) се ражда на 17.02.1836 г. в гр. Севиля. Започва да се занимава с рисуване и с музика, но скоро се отказва от тях, за да се отдаде напълно на поезията. Много млад заминава за Мадрид, където работи като сътрудник във вестници и списания и живее беден, самотен, непризнат и болен. Умира от туберкулоза на 22.12.1870 г.
         От краткото му творчество, публикувано посмъртно от негови приятели, най-известни са стихотворенията му, събрани в сборника "Рими", и легендите му. Основни теми в произведенията му са любовта, самотата, смъртта и поезията. Днес Бекер се смята за най-големия испански поет на 19 век и за един от най-дълбоките и чисти лирици, писали на испански език.