Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

***

 

Betti Alver

 

Sa tulid siia kurja tähe all

et palju ihata ja surra seegis,

kuid sinu veres helendav metall

ei sula kannatuste mustas leegis.

Sul pole midagi. Su peod

on varasnõtked, aga laisad,

su teod on tegemata teod,

su oma see, mis ammu raisat.

 

Mis läheb sulle korda veel

maailma mesilaslik tarkus,

mis teeb see meega, kelle keel

liig raskes magususes parkus?

 

Ma tean, sind rabaks pikselöök,

kui saaksid ahelaist kord vabaks,

sest muidu nagu leekiv mõõk

su vaim ehk välku ennast tabaks.

 

 

 

 

***

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

Под зла звезда остана неразбран.
Мечти – до смърт изстрадани.
Кръвта ти ври като кипящ метал,
макар неразтопен в жив пламък.
Съвсем без нищо си! А сръчни длани
безпомощни висят – обезверени,
не смогват, даже да желаят.
Как мразиш ги – руини черни!

 

За кой ли път надежда буди
дъх сладостен – медецът пчелен.
Не се лъжи – ще да е чудо,
ако на себе си не бъдеш верен.

 

Сам мълния – ще треснеш в блатото,
с гръм по оковите ще удариш -
истински меч от ярък пламък,
с дух безпределен ще се избавиш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 27. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]