Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

***

 

Betti Alver

 

Mitte viirastus, meeltepett

ega ohver, hardusest hell -

vaid tohutu suur hotell

on mu õitsev skelett.

 

Neid lifte ja treppe ja käike,

neid peegleid ja uksi ja tube!

Olen eneses võõras ja väike,

ning mul on jube.

 

Siis kui pimedaks tehakse toad,

tulevad hiilides nagu kassid

need, kel kaasas on valepassid,

võõrad sõnad ja haljad noad.

 

Tunnen: otsekui tolmav kriit

kuivad iga hoiatus suhu.

Kui ma teaksin vaid, kuhu, kuhu

kõik me reisime ükskord siit!

 

 

 

 

***

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

Не умът ми не е помрачен,
нито съм жертва пред олтар.
Тялото ми – невидим хотел -
скелет, а не другар.

 

Асансьори, врати, коридори –
вътре стаи, огледала, стълби.
Стоя и с помътнели взори
от ужаси тръпна.

 

Нахлува мрак в тъмната стая,
някой прокрадва се с котешки стъпки –
с фалшив паспорт и здрави връзки,
нелепо жаден да ме измами.

 

Устата съхне – стар тебешир
погълнала сякаш в отмала.
Каквото успях – все съм узнала.
Нека всеки към себе си крачи в мир!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 29. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]