Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

SÜGIS

 

Betti Alver

 

Aed kiirgab kollasest, maas püramiides

õlgmatil lasub üliküpsi vilju.

Üks naine hõbedaga tikit riides

lehmaja künnisele astub hilju.

 

Ta käel, mis tõrjub laubalt juuksekahlu,

on veidi tõmmu pähklikoorte varjund,

ning aimub, nagu oleks elu mahlu

ta jooma tropilises kliimas harjund.

 

Näol kuumad kiired, kuulatab ta: õhust

kui märguanne kajab linnu kriisk.

Ta tunneb, kuidas südasuve rõhust

 

veel hõõgub kehas iga verepiisk,

ent arglikuna elab juba vaimus

tal hangede ja suure rahu aimus.

 

 

 

 

ЕСЕН

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

Плодове презрели, капят залудо.
Градината пръска жълти искри.
Краварка с бродирана светла блуза,
на прага изправена, вдига очи.

 

Отмята къдрици над бялото чело –
с потъмняла от орехите ръка.
Житейски бури отстояваща смело,
тя и в тропик би живяла така.

 

Дава й знаци птичето ято,
парят лицето горещи лъчи.
Макар в разгара на късно лято,

 

стине кръвта. Зорко всяка капчица бди –
напряга сили, за да открие
онзи дух, с който тук отстояваме зимата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 29. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]