Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

KROONIKA

 

Betti Alver

 

Meie suguvõsa vapil

seisis torupill ja nuga.

Paristajad, rehepapid

olid minu esiisad,

laisad kündjad, kanged kütid,

topsisõbrad, vihas visad,

nii et viin ja verejuga

pritsles segi meie hütis.

 

Surid türmis, monopolis,

laadakaklejate jõugus.

Minu vanaisa oli

uhke kotkas kaarnakarjas:

tõllad roomasid kui tõugud,

torne tõusis kirdes, kagus,

kui ta kõrgel majaharjal

katusele sindleid tagus.

 

Vanaema, pooldist pime,

kraapis rikkust, müütas-ostis,

pidas sõprust saatanaga,

kuni poos end voodiposti.

Tema lapselaps käib aga

priiskajate kõrgis killas,

röövib igalt hetkelt imet,

kuigi ta kõik tuulde pillab.

 

 

 

 

ХРОНИКА

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

Родов герб с отпечатани
гайда и нож остър.
Дедите ми – селяците,
зидари, орачи – в ковачница,
желязо дори смилат. На чашка –
благи приятели. В гняв –
с кръв и вино – еднакво -
хижата си измиват.
Народ жилав!
Моряха го по затвори. Но дядо ми
не търпеше оковите –
бяла врана сред разбунено ято.
Каретите на ония пълзяха –
гъсеници по лист сочен.
А нашите - кулите им градяха,
с чукчета набиваха плочи,
увиснали по ръба на стряхата.

 

Баба обичаше да се старае –
“бели парици за черни дни” – премного.
Даже с дявола се сродяваше!
Додето предаде дух Богу.
Нейният внук обаче,
на компании е душата.
Келепир да хване – не трогва го,
ни минало, нито сегашно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 29. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]