Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

PRIISKAJA

 

Betti Alver

 

Sind vaevad lahenduse valge lahter,

sa pärid kangekaelselt: kuidas? kust?

Hea sõber, jäta! Elu on vaid trahter,

võib-olla maaliline, aga must.

 

Laest ripub leibu, rasket pekki, kalu,

ja kuigi kõigel tolmukord on paks,

võid siiski roale rõõmsalt anda valu,

kui taskus kõliseb sul kross või kaks.

 

Mis sest, et ümmardaja, tömp ning tugev,

peab naljaks kõike ebamaist ja peent,

ning peegli peale pulstund juukseid sugev

matroon on rahul, keetes rasvast leent?

 

Vaid ära muutu naeruväärseks kujuks,

kel rikub tuju iga näotu laik!

Su kleepjas viinas kärblasi ei ujuks,

kui poleks tal nii kiusatuslik maik.

 

Mind hurmad priiskajate tore amet,

kui aurab küpsis, joojaid ootab aam,

ning akna taga nagu lehviv samet

lööb lahti lõpmatuse panoraam!

 

 

 

 

ПРОЙДОХА

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

Чудно ти е защо в тази графа си вписан?
Откъде, накъде? Вдигаш врява на глас.
Животът е всъщност за кръчма орисан,
наглед уж привлича, но тънеш в блато.

 

Блещят се от тезгяха хляб, вино и риба,
макар да събират там само прах.
Дрънкат в джоба ти дребни – не стигат...
Сиромаха не плаши го глад.

 

И как ли за залък да се присегнеш?
Мръсно до Бога – да ти се отще!
Тръска си буклите там една глезла –
да вкусиш нещо от тук? Как ли пък не!

 

С крива усмивка – тъй лицемерна
не измисляй си весел смях.
Махваш с ръка – ех, пито-платено,
не бери, душо, от нищото грях!

 

Пройдоха нали си – съблазън нескрита,
сред винени пари и вкусен гулаш!
Примамва омайно – боде очите,
прозорецът светъл с безкрайния свят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 29. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]