Põhjuseks, miks ma just niiviisi

maalin nagu mina maalin,

on minu soov: olla masin.

                                A.Warhol

1

Asjata sa nutta luksud.

Asjata

valu tuiklev kaasa tuksud.

Asjata

tume tusk su rinnas kaevleb.

Süda vaevleb,

vastuseta piinas vaevleb

asjata.

Murumätas lilli uhkab

asjata.

Tuleb talv ja taevas tuhkab

asjata.

Teispool viirastuste valet

otsid palet,

otsid olematut palet

asjata.

Igavesti asjata.

 

2

Ning äkki jäi seisma mu süda.

         Rinnas raudse võrega võll,

         keset ajude arsenaali

         mina kuulsin oma looja signaali

         ja vastasin kohe:

         kill-kõll.

Mina läksin ja tegin mis vaja.

         Käes mu venna verine jakk,

         väljas keegi needis mu nime.

         ---

         Keset ajude arsenaali

         juba saingi ma uue signaali

         ja toimisin kohe:

         tikk-takk.

Mina läksin ja tegin mis vaja.

         Rinnas raudse võrega võll,

         keset ajude arsenaali

         jälle ootan ma järgmist signaali.

         Kuulen käsku ja ütlen:

         kill-kõll.

         Täidan käsku ja tapan:

         tikk-takk.

Причината, поради която рисувам
тъй необичайно според вас е желанието ми
сам да бъда машина.

Анди Уорхол

1

Плачът няма смисъл.
Без полза
душата в болка замира.
Черна досада
напразно гръдта пронизва –
сърцето и без друго
отговор не издирва –
усилието ще е напразно.

Цветя полето обкичват –
какво от това?
Зима през облаците наднича –
нима се променя света?
Видения – зрими, незрими,
тълпят се пред твойто лице –
да трогнат едно вледенено сърце.
...Чука на отворената врата
всевечната пустота.

2

И    ето, сърцето наистина спря, изстина.
      В гърдите желязо дрънчи.
      На мозъка из сложните арсенали,
      припряно броди сигналът.
      Подавам знак:
      тик-так.
И    тръгвам да върша, каквото трябва.
      В лапите – кървава дреха на брат или враг.
      Проклятие злобно сподиря ме гневно – по
здрач.

      ------
      На мозъка из сложните арсенали,
      с нова сила нахлуват сигналите.
      Урока си знам:
      пим-пам.

И    пак поемам да върша, каквото трябва –
      в гърдите метален отеква гръм.
      На мозъка в сложните арсенали,
      заповед нова – щъкат сигналите.

      Приемам, предавам:
      дин-дан.
      Какво? Ще убивам ли?
      Бим-бам.

върни се | продължи