Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

HIRMSA KISAGA

 

Betti Alver

 

Hirmsa kisaga Otepää metsast,

seljas lõhkine lehtedest kleit,

jooksis maanteele meeleheites

mudane murueit.

 

Tema tütred veeti linna

udusärkide väel.

Kõige noorem läks häbiga hulluks

ja kõneleb Kellamäel.

 

Ka ööbikud lendavad ära.

Nende südameid solvab vist,

et karbiga kantakse kaelas

röhkimist-ruigamist.

 

    Mu ema tehti naeruks.

    Õde muutis end pajupuuks.

    Ta murti kesk punavat eha.

    Teda reetis

    ta kumav, ta kiiklev keha,

    ta ripakil

    rohekas

    juuks.

 

Aga mind nad nii kergelt ei taba.

Minu juustel on vete värv.

Olen väga väike ja vaba.

Mul on sätendav särjesaba.

Minu voodiks jääb Nüpli järv.

 

 

 

 

С ДИВИ ВОПЛИ

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

Като из ада изригнал – писък
отекна – свирепа стрела!
В безумие на пътя изтича
дрипава горска жена.

 

Щерките – самодиви,
отвлякоха силом в града.
От срам и безсилие – призори,
най-малката полудя!

 

Уплашени, горските славеи,
притаиха се с покрусени сърца.
В сандъци затвориха, грабнаха -
все тъй насила - и песента.

 

    Майко моя, кикот до смях!...
    Сестра ми – печална върба,
    отсякоха вчера вечер.
    Опозорена,
    без пощада на огън обречена,
    ведно с клоните сведени –
    и зеленото им
    кадифе.

 

Душата боли, не отболява!
Къдрици са светлите небеса.
Русалката – с рибя опашка
свободата си отстоява -
плясва в ложето тихо
на езерната вода.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 29. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]