Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

JÄLLE JA JÄLLE

 

Betti Alver

 

Kui kajab muusika ja naeruhääl on hele,

näod hõõguma ju löövad rõõmuroast,

siis läbi linna lumeväljadele

ma tasakesi põikan pidutoast.

 

    Nüüd kustub kaugel kumav aknarida.

    Täis pilkusid on taevapimedik.

    Ma seisatan.

    Sa tuled jällegi, mu kohtunik,

 

ja küsid jälle midagi.

Kuid mida, mida

sa siis ei tea?

Sa näitad minule mu armetust

ning jällegi on osatada vaja

sul minu eluhoolt, mu elumaja,

mu endahellitust ja edevust.

 

    Su käes on korraga kui kulurohi

    minu rinnalt kistud hõbelill.

    Nii raske, raske tuule rajuvil

    sa rebid kõik mu hingehilbud maha.

 

Ma oma võimetuses vahel vihkan sind!

Kuid sinuta, mu süüdistaja,

ma siiski, siiski elada ei taha,

ma elada ei saa,

ma elada ei tohi!

 

 

 

 

И ПАК ОТНОВО

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

Когато музика гръмне и нежен смях
с весели бръчици лик освежава,
изтичвам навън сред белия сняг –
да отдъхна от суета и гълчава.

 

Угасва светлинният низ на града,
небесен светлик премигва.
Не помръдвам –
теб чакам, скъпи ми съднико,
за да питаш отново:
“В какво ли, в какво
ме кориш?”

 

Дали помниш онова унижение?
Как трябваше да премислиш много
за моята къща бедна, съдба сурова,
надежда крехка и... задкулисното мнение.

 

Ръката ти – съхнещо стръкче,
сребърни шишове в мен заби.
Зъл ураган жестоко челюсти впи
и къс по къс, без жал ме разкъса.

 

Как те мразех тогаз, моя болка и лек!
Днес разгръщам тревата и чакам.
Но дали ще узнаеш и разбереш –
в стон изплаква душата:
“Не мога, не мога без теб!”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 29. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]