Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

ARBUJATE AEGU

 

Betti Alver

 

1.

 

Teispool metsi, teispool järvi,

teispool rabasid, mis roostevärvi,

teispool merd, kus murdub mõtte tüür -

          kerkib müür.

Teispool müüri

          mitte keegi

          meile laternat ei süüta.

Üle müüri

          mitte iial

          meid ei hüüta.

Müüri taha

          ükski värav

          meid ei vii.

Sinna, sinna

lendab

luule

läbi öö ja ärkab üles

          musta ummikmüüri

          unest

                    Uue Looja

                    süles.

 

 

2.

 

Miks tundub su saatus nii salalik?

Miks pattab

          sind poodnik ja parisnik?

Miks löödi su laubale häbimärk?

Miks nii taevaselt särab

          su hullusärk?

Miks paistad siin ikka,

          sa pillav poeet,

nii äre,

nii häiriv

          kui kerkiv komeet,

nii jultunud

          vahel kui valguskiir?

Miks puudub sul pidurdav silmapiir?

Kas ei selgu iial su rännuplaan?

          Oh jutusta,

          jumalik huligaan,

miks hulgud nii huupi,

miks hoiad ja nead

          oma imeohtlikku

          sulepead?

 

 

 

 

ВРЕМЕ ЗА СВЯТОСТ

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

1

 

Отвъд горите, над езерата,
сред оранжа лек над блатата,
през моретата носена с мисълта –
          се издига стена.
И се набива в очи –
          над стената -
          незапален фенер – стърчи!
И не за доброто –
          нещо и някога -
          ще съзре тук окото.
Стена – ни врати,
          ни прозорец,
          нищо!
И тъкмо натам
лети
песента.
На нощта ще отвърне –
          пред камъка тъмен -
          с унес,
                    Създателя свой
                    обгърнала.

 

 

2

 

Защо си белязан тъй от съдбата?
Защо все ти си му крив
          на търгаша?
Защо личи ти на челото знака?
Защо отдалече се вижда –
          хлапак си?
Защо си замесен
          от друго тесто, поете?
Чаровно нехаен
и вечно на прицел -
          блестяща комета.
Смел, безразсъден -
          лъч през мъглата!
Насита нямат окото, душата!
Осъзна ли далечните цели?
          О, обясни ни,
          хулиганин Божествен,
защо под небето бродиш без стряха,
тачиш обаче, трепериш
          над това – тъй опасно –
          перо прокълнато!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 04. февруари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]