Nii küdev

          kui ahi,

nii külm

          nagu hang,

nii rikas

          kui röövel,

nii vaene

          kui vang -

          nii tihke

kui tina,

          nii sõre

kui sõel,

          nii pehme

kui vaha,

          nii terav

kui nõel –

nii karge

          kui kaste,

nii tappev

          kui taud,

nii lendav

          kui lootus,

nii raske

          kui raud –

          nii umbne

kui udu,

          nii vihav

kui ving,

          nii hull

nagu elu

          on inimhing.

Защото горещ си
          като огън запален,
блестящо хладен
          като пряспа сняг,
нахално богат
          като бандит-бродяга,
отчайващо нищ
          като просяк – босяк;
          непроницаемо плътен
като олово куршумено,
          толкова рехав
като сито
          с брашно за хляб,
          меко горчив
като пчелен восък
          и остър жестоко
като игла,
тъй свежо уханен
          като ранна роса,
безпощадно убийствен
          като болестта,
нежно ефирен
          като надежда една,
на желязото твърдо
          като прелестта -
          мержелееш неясно
като бледа мъгла,
несъзнаващо злобен
като дим над поля,
          дотолкова лют
сред живота нелек,
          мой безпределен
човешки дух.

върни се | продължи